Знаменити. Забравени. Забранени

Пред нас се разкрива значим литературен проект, който създава контексти и исторически реконструкции в сферата на литературата, свързан с европейски перспективи и едновременно внимателно проучва неизвестни личности, теми и сюжети. Авторката Катя Зографова, директор на Националния литературен музей, има за цел да търси, изследва, запазва и популяризира литературните ценности от времето на Светите братя до днешни дни. Тя майсторски проследява интересни вековни „диалози“ между българската литература и европейските традиции: влиянията на великите скандинавци като Ибсен, Киркегор, Хамсун и Стриндберг; немскоезичните класици; както и „метежният гений“ Лермонтов. Също така разглежда митологичните образи като Ахасфер и концепцията за „вечната жена“, Дора Габе в омагьосания дом на Ян и Маруся Каспрович.

Особено важно е осветяването на забравени имена – част от архивите им са съхранени в НЛМ: Ив. Шишманов, Н. Геров, П.Р. Славейков и др., включително известните "литературни войводи" Яворов и Хр. Силянов; Д. Подвързачов; Ст. Чилингиров; Ем Попдимитров; Ас Разцветников... Впечатляват не по-малко археологиите около “забранените” автори: Вл Василев , Р Алексиев , М Минев , К Константинов с произведения като тези на Фани and Чавдар Мутафови ; Змей Горянин ; Й Стубел ; Сл Красински ; Ас Христофоров ; Яна Язова или Д Шишманов .

Чрез прочитане към велики творби - от Вазово "карасевдата" през етнокултурния „космос“ при Йовков до фаталната любовна драма между Яворов-Лора - се открояват многопластови анализи върху отношенията между героите (Дора Конова) , утопията във виенското кафене или фигурата на Хр Смирненски все още актуален художник . Проникновения относно народоведството у Ем Станев как идентичността обединява религиозното , етническото а национално подчертаваме как самоубийството нa Пеню Пенев повлияло .

Тази книга представлява един живот посветен на литературата но е модел за възприемане й като начинът ни за живеене.

Йордан Ефтимов