Психология на източната религия

Религиозната тематика играе ключова роля в творчеството на К. Г. Юнг, особено в по-късните му произведения. Основното постижение на Юнг е осъзнаването, че общата първоначална представа, стояща зад различните религии, представлява архетипно съдържание на човешката душа. Това ново разбиране предоставя възможност за преосмисляне на традиционните ценности и обновяване на остарелите форми с ново значение. Настоящият том (част от втория обем XI от Събраните съчинения на Юнг) включва коментари и предговори към религиозни текстове от Изтока, като акцентира върху основните противоположия и сходства между западния и източния начин на изразяване и възприятие.

Тук е поместен и предговорът към И Дзин, който има важно значение в контекста на цялостната работа на Юнг; темата за гадаенето е свързана с неговия концепт за синхроничността. Никой не се учудва от собствената си ненаситност – той я приема като свое право и рядко се замисля как едностранчивото хранене за душата може да доведе до сериозни нарушения в равновесието. Тази алчност е болестта на западния човек, който няма намерение да спре дотогава, докато не разпространи тази своя ненаситна природа навсякъде по света.

К.Г.Юнг