Гео Милев и трагиката на националната съдба

Стъкленото око на Гео Милев продължава да ни наблюдава от разширените и открити гробове, които символизират както духовната, така и физическата слабост на България. То служи като предупреждение, че човешкият дух не може да бъде подчинен на насилието и жестокостта. Напомня за Вазовата идея "Не се гаси туй, що не гасне". Окото твърди, че поезията остава жива и непоклатима в моментите на дълбока емоция - било то вик или възторг, буря или песен на народния дух. Това страховито Геово око представлява символ на трагичната национална съдба на българския народ и същевременно функционира като бездънен прозорец към вечната българска поетична традиция.