Литературни есета

Въпреки че е най-вече известна у нас с романите си, много от които са преведени на български език, Вирджиния Улф също така има значителна репутация със своите есета. Тя започва да пише за важни литературни издания в Англия още от ранна възраст и през целия си живот продължава да публикува есета по различни теми – както свързани с литературата, така и извън нея. Без притеснения и ограничения тя споделя своето мнение, което често противоречи на общоприетото виждане. Есета й обхващат теоретични аспекти на модернизма, анализират състоянието на книжния пазар и новите поетически форми, разглеждат ролята на читателя в литературата, удоволствието от четенето и етиката при дебатирането; включват също рецензии за отделни произведения и автори.

Докато в прозата си Вирджиния Улф следва новаторски подход срещу традиционните литературни канони чрез създаването на иновативни романи по форма и съдържание, то в есеистиката си тя се опитва да се свърже с обикновения читател от нейното време. Не случайно първите два тома есета, които издава приживе, носият заглавие „Обикновеният читател”. Нейният стил там е импресионистичен и личен – без ненужна сложност или надменност. Въпреки че звучи като приятелска дискусия относно литературата и свободно споделя свои оценки и критики, Вирджиния Улф остава виртуозен писател със способността да завладее дори тези читатели, които не приемат напълно нейните често силно чувстващи мнения.