Човек за споделяне. Необикновени случки в моя обикновен живот

Чувството за автентичност е от съществено значение и за спомените, включени в новата ми книга „Човек за споделяне“. Искрено се надявам, че то винаги е присъствало и в ежедневието ми.

Почти половин век е минал от публикацията на първата ми стихосбирка – „Една усмивка ми е столица“. Колко много изгреви и залези съм наблюдавал!... Убеден съм, че това чувство на истинност движи моята самоделна лодка. Не твърдя нито пред себе си, нито пред другите, че тя вече е достигнала велики брегове. Зная колко трудно е да преминеш през цялото море с такава лодка! Въпреки това многократно съм плавал през истински вълнения!

Относно разказаните истории:

В „Свидна“ авторът представя увлекателната история на българска жена, която среща в Исламабад – столицата на Пакистан. Тя заминава там поради необходимостта синът й да претърпи операция за бъбрек. По време на престоя си Свидна започва връзка с богат бизнесмен, но отношенията им не са одобрени според строгите канони на Корана. Жената намира опора у Георги Константинов - човек със стабилен характер и готовност да помогне.

В творбата „Кажи, кажи, Оракуле“ авторът споделя детски спомени и дълбоки размисли относно съдбата и стремежа към независимост в живота. Разкрива свои виждания относно ясновидството чрез случки с покойната Вера Кочовска.

„На гости при Шолохов“ описва първото му пътуване зад граница със самолет когато бил едва двадесет и три годишен; там той среща известния руски писател Михаил Шолохов както и Юрий Гагарин. Освен личните впечатления от двамата великани литературата прави паралел между произведения като „Отнесени от вихъра“ и „Тихият Дон“, подчертавайки общочовешките тематики.

„Почти нереална земя“ предлага поглед върху Индия и живота на обикновените индийци; а „Моите лични срещи със Захарий Стоянов“ разказва за посещението му във Франция където загива този голям български писател. В глава наречена "Поздрави от Рая", Константинов описва своя престой в Лимани (Швейцария), организирано по покана на фондация с участници писатели от целия свят; там попада на оригинални писма написани от Хемингуей до неговия издател.

В главите “Забранено за възрастни” и “Между хапчето и ножа” Константинов разглежда лични преживявания касаещи него самия та сина му които подсказват проблематичността във съвременното общество.

Разказите “Случаят Квартално събрание”, “Малки бележки за великото” ии "Грешникът Иван" притежават политически нюанс показвайки огорчението му спрямо властимащите а така също изразява мисли свързани с избора ни президент или подписването на новоприетата Конституция пред две десетилетия назад.

„Ирански дневник” предоставя мнения около Техеран , Исфахан , Широз плюс начина живот женитe които скриват косити лицaтa си докато "Пътеписноот Дакар" изразява удивленица окoло действителността я видяхме среди сенегалската столица .
Авторът определя произведението “През Кайлъка за гарата” като опит автобиография където проследява своето развитие -от детските години прекарани Плевен до развода сред родителскoто семейство , учебните дни до публикуването па книжното пространство настъпила следствие стихосбирката .

„Безсъние в Константинопол” отдадено памет ма майкатa баща мu . Истанбул,“Самоделната лодка ” представлявам оценяване книгита Човек зa Споделяне самообективнac ná литературния процес ГеоргиКонcтантинидв .