Чудомир - непризнатият класик и неопознатият народопсхиголог

Чудомир, който на пръв поглед лесно и с артистична лекота рисува своите персонажи, всъщност дълбоко прониква в тъмните им душевни кътчета. Той страда за всеки техен неприятен жест и произнася скверните им думи. Пленен е от бурната радост и тихата параноя на тези примитивни индивиди - селските недомасленици, които деградират до градски парвенюта. В него се натрупва мъка при всяка среща с тях, а също така и печал при всяко ново превъплъщение. Вероятно е гневен и покрусен докато ги пресъздава, но вместо омраза изпитва любов към тях. И той се смее – смехът му е мощен и неудържим, дори когато го обгръща тъгата или когато стреснатият живот го притиска до отчаяние. Неговият смях остава жизнерадостен, макар че понякога може да звучи присмехулно или даже злобно; въпреки това той запазва своята светлина, чистота и способността да очисти душата.