Отворена книга

Аз съм тук: от детството до днешния ден.
За съжаление, възкръсналият с думи живот не е оригинален, а само копие.

Веднага след промените през ноември 1989 г. започнах и завърших спомените си за преживяванията в София между март 1990 г., без да знам дали свободата ще има втори шанс.
Различно от повечето български писатели, аз не чаках да премина тиха бяла река, за да се осмеля и открито да назова моите мъчители и тези на себеподобните ми; реших да ги представя приживе, тук и сега; изправен лице в лице пред тях; смятах непочтено практиката сред нас – писателят Х. каза; У. сподели... Освободих „героите“ си от анонимност; ако съм сгрешил – нека ме опровергаят.

Предложих им открит диалог.
С изключение на полемиката с Николай Хайтов в "Литературен форум" през 1990 г., досега никой друг не е реагирал.

Как може тази книга да остане недовършена?! Толкова много хора ме обвиняваха, че съм бил част от Отвореното общество, та поне мога да присвоя определението!

Отдавна знам: в изкуството, ако направиш нещо - никой няма право да ти го вземе; ако не си направил нищо - никой няма какво да ти даде!

Читателю, стоя гол пред теб като роден!
Не се страхувам защото нямам лъжи зад себе си.
Човек може би лъже в живота си. Но когато пишеш – о това вече е различно! За мен то е като изповед или операция под ножа. Няма връщане назад!
Нека става каквото трябва!

Тази книга може да бъде затворена единствено от Онзи, Който отвори страниците на моя живот.
Авторът