Заговорът на мъртвите

"Заговорът на мъртвите" от Марин Георгиев представлява разказ за "преходния български период". Това е време, което сякаш вече не съществува, но за него трябва да се свидетелства, ако искаме да осмислим какво точно е било. Наративите и спомените в книгата започват още преди 1989 г. и времето на Народната република България, като постепенно се натрупват подобно на купища дневници, бележки или писма, които остават в паметта на автора през дългия преход. Те са силно субективни и остри, често демитологизиращи и даже развенчаващи – именно така авторът възприема хората и събитията, които описва. Някои персонажи в тези истории са забравени отдавна, докато други като Емилиян Станев, Константин Павлов, Ивайло Петров, Тончо Жечев или Вера Мутафчиева излизат пред читателя по един изненадващ начин. Такова е положението с мемоарната литература: всеки читател при разглеждането на подобна книга има възможността да сверява собственото си разбиране с това на автора и запазва правото си да не бъде съгласен. Миналото остава реалност, която преминава през различни перспективи за възприятие."

Тони Николов