Не ме ли помниш...

Сигурен съм, че един ден ще се спреш. Ще застанеш на последния камък в пътя си и с дълбока умора ще въздъхнеш, казвайки: "Това бях способен да направя." Въпреки това, в душата ти ще бушуват малките вълни на вътрешното щастие. Но не е ли този момент все още много далеч? Може би чак след векове. И все пак, именно това е прекрасно - стремежът през вековете. Без мечта нямаме нищо.

Николай Петев