Не ме ли помниш...

Знам, някой ден ще спреш. Ще седнеш на последния камък в планината на живота, ще въздъхнеш много, много уморено и ще изпуснеш: "Това можах, това направих." Но в душата ти малка ще се плискат вълните на вътрешното щастие. И все пак този ден не е ли много, много далече? Може би има векове до него. Но и това е също чудесно - векове стремление. Ако нямаме мечта - нищи нямаме.

Николай Петев