Аз, Жустин, или неволите на невинността. Джезуалдо, или неволите на жестокостта

Ириния Делина е поетеса, философ, музикант, сценарист и художник. Тя е автор на множество стихосбирки и трактати за философията на езика и музиката, както и проект за театър на интелектуалната чувствителност. Работи върху изследвания в сферата на моделите на съзнанието и квантовата физика. Участва в авангарден научен проект за изучаване на вакуума.

Нейната книга "Жустин и Джезуалдо" представлява ново явление в българската джендър теория. Състои се от две части - "Жустин" и "Джезуалдо", като първата част цели да възроди радикалния феминизъм вдъхновен от Люс Иригаре, а втората разглежда маргинализирането на мъжкото чрез Шекспир. Интересно е, че тези теоретични идеи са представени художествено. „Женската“ част комбинира философско есе с поезия, докато „мъжката“ част представлява пиеса. Авторката (или нейният литературен образ) се обръща към Жустин от Маркиз дьо Сад и разисква унизеността й като жена. Джезуалдо пък е владетел, майстор на мадригали, музикант и меланхоличен герой по Шекспир; той също така e един от най-известните убийци през всички времена, чиито престъпления раждат неговия талант. Присъствието на персонажите Вини и Луцио във втората част позволява текстът да бъде интерпретиран като шекспировска реплика към „Розенкранц и Гилдънщерн са мъртви” от Том Стопард.