Сабазий

Музикантът получава неочаквана покана за среща от свой роднина, който досега е смятал за загинал. Двамата са на сходна възраст и единствените им спомени един от друг датират от детството. Нито един от тях няма причина да търси другия. Въпреки съмненията си, музикантът решава да се срещне с него. Приема предложение, което не е искал, но въпреки това не може да отказва. Така започва една разрушителна връзка, изпълнена с щедрост и разумност, предателство и вярност.

Кой е Сабазий? Той символизира опиянението, екстаза, абсурда и яростта. Полубезсмъртен-получовек, той присъства в живота на всички ни и същевременно остава уязвим като нас. Донесеното му щастие може да бъде пагубно; той променя съдби. Рано или късно всеки говори за него – обаче когато това стане факт, често вече е твърде късно.

Романът разглежда България през последните десет години чрез призма на два древнокитайски мита - този за Сабазий (познат още като Дионис или Бакхус) и Орфей. Изследва как хаосът изглежда ред при различни хора и как историята има склонността да се повтаря. Открива начин по който праисторическите разкази за любовта, страха, мисията, приятелството и смъртта намират отражение в съвременния свят.