Странният рицар на свещената книга Ч.2

Романът „Странният рицар на свещената книга“ разглеждам като произведение, което се фокусира върху търсенето на истината. Два противоположни свята стоят един срещу друг, взаимно отричайки и оспорвайки основите на своето съществуване. Те не могат да се откажат от собствените си вярвания, защото са дълбоко убедени в правотата и абсолютността на идеалите, които следват и защитават. Средновековният човек е различен от модерния; той е ориентиран към идеи, принципи и истини. Животът му е по-скоро насочен към духа отколкото към материалните богатства или стремежа за печалба. Затова за него е изключително важно и морално да докаже верността на своя принцип, който съдържа истината относно доброто и злото, както и начина за тяхното разграничаване в земния живот. За да бъде една истина утвърдена като норма в живота, усилията са обединени от множество хора – цели държави, империи и религиозни общности; пролива се кръв и загиват невинни души. Най-мощните аргументи често идват под формата на оръжията, армията или смелостта на войниците; но не само те играят важна роля!
Панко Анчев