Генеалогия на българската модерност. Яворов

Този проект представлява изследване на литературната история, което включва и аргументи извън традиционния език на литературните произведения. То може да се определи като подход, който пресича границите на нелитературни дискурси. Генеалогията преобразува миналото в пейзаж от разнообразни лични разкази, интимни истини и заплетени емоции. Дори в ситуации, когато смятаме, че няма история – било то свързана с чувства, любов или съвест – присъства нещо ирационално. Тук Фуко открива контраста между класическата история и генеалогията; последната не пренебрегва детайлите и случайностите, а вдъхновява забравеното да оживее с цел да проследи произхода му. Генералогът проучва сенките на времето за да улови искрата на тяхното възникване. Възможността за маргинални аспекти и дълбоки значения остава скрита от погледа на традиционния историк, който предпочита стандартизацията и избягването на уникалното. Напротив, генеалогът "разкрива" миналото чрез събиране на фрагменти от истината с намерение да сглоби неговата картина подобно на решение на пъзел.