Момичето, което играеше Го

Китай в 30-те години на миналия век. На фона на конфликта между Китай и Япония, мъж и жена се срещат по време на игра на го. Два различни пола с противоположни манталитети и национални идентичности. Гласовете им се преплитат, следват един друг и отново се разделят... за да полетят заедно към вечността.

Тя е китайска девойка, ученичка с желание да открие живота, страстите и настоящето. Тънка с две плитки, тя носи в себе си бурята от чувства и мечти на младостта.

Той е японски офицер - млад и изключително решителен, отдаден напълно на своя император. Изпратен в Манджурия да защитава неговата чест и империалистически амбиции.

Двамата се срещат на Площада на хилядолетията и започват партия го, която ще ги заведе много по-далеч от това, което очакват. Войнът и младата жена представляват всичко противоречиво помежду си – връзката им не изисква думи; те са посветени един на друг в любовта, живота и нов свят.

Събитията може да са едни същи, но душите им са различни – всяка със свое собствено минало и възприятие. Романът използва структурата на играта го като метафора за изучаване без нужда от реч или жестове. Социалните класи или националностите остават назад в историята — позволявайки двете несходни същества да намерят обща точка.

Разказът разглежда опознаването както на другия човек, така και самопознанието — сексуално или сантиментално посвещаване ни пренася в уникален свят.

За най-нетърпеливите:

“Да умреш ли е толкова лесно колкото удивлението? Ще успея да овладея съдбата си и да бъда щастлива. Щастието прилича повече на битка сред врагове или игра на го; ще убия болката чрез задушаването й.
Страстите у мъжете избледняват бързо пред красотата при жените.
Го е отражение на душевното.”