Одисей

След множество анкети и изследвания сред писатели, журналисти и читатели (сред най-признатите са тези на списание "Тайм" и издателство "Рандъм Хаус"), романът “Одисей” от Джеймс Джойс е определен за "роман на ХХ век". Творбата е преведена в много държави, но България доскоро беше едно от малкото изключения. Причината за това може да се обясни с трудността на текста, който изисква умения равностойни на тези на самия Джойс. Сега романът вече излиза у нас благодарение на блестящия превод на Иглика Василева и със съдействие от издателство “Фама” и книжарници “Хеликон”.

Джеймс Джойс, ирландският автор, вижда светлината през 1882 година в предградие на Дъблин – Ратгар. Баща му е дребен предприемач и привърженик на Парнел, лидер в борбата за ирландско самоуправление, а майка му - строг католик. След като завършва елитния йезуитски колеж Клонгоус с редица награди, семейството поради финансови проблеми постоянно сменя жилището си за все по-скромни квартири. През 1898 г. той постъпва в Дъблинския университет; след смъртта на майка си заминава за Париж да учи медицина, но скоро се връща обратно в родния град. Периодът след това включва години изгнание, през които създава най-забележителните си произведения: стихосбирката „Камерна музика“, сборника разкази „Дъблинчани“, романа „Портрет на художника като млад“ и култовия „Одисей“. Умира през 1941 г. в Цюрих вследствие перфорирана язва.

Сюжетът във “Одисей” се развива само за един ден — 16 юни 1904 г., известен сред почитателите като Блумсдей по имената на главните герои Леополд и Моли Блум. Това означава че стогодишнината от този ден ще бъде отбелязана през юни 2004 година.

**Историята зад "Одисей"**

От 1914 до 1921 г., Джойс работи върху своя роман, който започват да публикуват откъси в литературни списания. През 1919 първоначалните пет части се появяват във лондонското списание “Егоист”, където редактор е неговият покровител Хариет Шоу Уийвър; текстът бива подложен на критики относно непристойнството си от абонати й печатарите реагирали остро срещу него. В ответ Джойс отказал всякакви корекции или изменения.

Между периодите между 1918-1920 частични публикации достигнали до американското “Литъл ревю”, където обвинението към нецензурното съдържание продължаваше; впоследствие споменато списание попада под цензура при Законa против порнографията през февруари 1921г., което води до санкциониране редакторките Маргарет Андерсон и Джейн Хийп.

В отчаяние около ограничаването ,през същата година той моли Силвия Бийч – собственичка нa книжарница ”Шекспир & Cie” в Париж - да вземе инициатива с новоиздание . Всички големи издатели го игнорираха ,които предлагали рисковано заглавие . Решила пуска луксозно копие само за любители литература , чрез предварително плащане ; резюме било изпратено до сто клиенти .

На вторият рожден ден – именно тогава книгата видяла свят : „ Одисея“ е отпечатана там точно четиридесет дни след раждането му . Предвид успешният старт тираж веднага бил разпродаден .

По-късно две допечатки били направени , но те така или иначе попаднали под забрана ; чак докато права върху творба закупило „Рандъм хаус", сложили край окончателно всичките ограничения над творчеството му.

Прочита повдига своебразното усещане у читателя : томовете носели почти хиляда страници слепени без грешки ! Но освободено мнозинство установява истинска духовна интензивност присутстваща вътре целият свят описван!

Необходимо средство останало тайнствуването последвали думи: различавали личният опит посредством скрити символики въз основа индивидуални представления…

Накрая важността оставайки валидна поставила началото преработването идентитета отношение към времевост със свойте особености!