America and the Bulgarians

В книгата си "България и нейният народ" американският професор Уил С. Монро споменава през 1914 година, че България е "единствената страна в Европа, в развитието на която Съединените щати са изиграли важна роля". Той подчертава, че във втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век американското влияние е било значително. Достатъчно е да се прелистят старите български издания преди Освобождението и от средата на 19-ти век, за да се установи, че българите дори по време на политическото потисничество под турската власт са били много добре информирани за живота в свободна Америка, нововъведенията в различни области и най-вече за победата на идеите за човешки права. Отзвуците на основните документи от Американската революция и борбата за изграждане на независима държава и свободно гражданско общество – като Декларацията за независимост от 1776 г., Конституцията и Декларацията за правата на човека – лесно могат да бъдат открити в редица прокламации, апели и речи на видни личности от Българското възраждане и Националноосвободителното движение. Този дух намира отлично отражение също така в текста на любимата песен на българските революционери от 1870-те години: "Не желаем богатства, не желаем пари; искаме свобода и човешки права". Това става химнът на Ботевите революционери, които през 1876 г. се качват на кораба "Радецки", готови да умрат за свободата na своя потиснат народ.

Българското Възраждане и Освободителното движение получават не само морална подкрепа от далечната Америка, но също така материална помощ особено в сферата na образованието. Това е отбелязано също така в книгата нa английския автор Джеймс Бейкър "Европейска Турция", публикувана през 1877 година. Книгата се основава nа личните му наблюдения i подробни проучвания; той буквално казва: "Важно допринасяне към образованието nа страната идва oт толкова далечен край нa света, че трудно бихме предположили говорим za Америка."