Удоволствието от чая

Историята на чая има своето начало в далечното минало. Според едно от легендите, първият, който открил полезните качества на чаените листа, е митичният Втори император Шен Нун, известен също като Божествения лечител. Той управлявал в Китай около началото на второто хилядолетие преди новата ера и освен чая, представил на хората просото и различни билки, както и ги научил как да обработват земята.

През ранното първо хилядолетие след новата ера започнали да се натрупват знания за производството на чай. Установило се било, че най-добрият чай произлиза от най-младите листа на растението. Именно тогава към множеството названия добавили термина „ча", означаващ „младо листенце". От него по-късно произлизат имената на напитката в повечето световни езици.

Между 400-600 г. сл. Хр., китайските текстове все по-често споменавали употребата на чая. Листата от диворастящия чай били основната храна; обаче имало и начини за неговото култивиране. Чайът се използвал главно като лекарство или ритуална напитка сред будистките и даоистките монаси, но също така намирал приложение в ежедневието. През този период приготвянето му ставало чрез смачкване и пресоване на чаените листа до форма наподобяваща питки – те бивали леко запечени или сушени под формата блокчета. След това част от такова блокче се поставяло в глинено съдче с вряла вода и се добавяли сол, лук, джинджифил и други подправки; получавала се нещо като супа с чай, чиито рецепти варирали между различните региони.