Индианеца, който ми изпи динята

Роман за мързеливците.

Ако успеете да се усмихнете поне веднъж, докато четете тази книга, това ще бъде най-голямата награда за нейния автор. Благодаря! А ако нещо в книгата ви изглежда на място, моля ви, уважаеми дами и господа, не показвайте недоволство с гримаси или намръщени лица. Просто помислете как според нашия стар приятел Платон всичко в този материален свят е лоша копия на съвършения прототип, който съществува само в света на идеите. Тоест, перфектната книга вече я има – но тя все още живее единствено във вашите умни глави. И ако не ви смущава, седнете пред компютъра и я напишете...

Аз съм писател. Творец. И тъй като ме е срам да го кажа направо - аз съм Кралът на романите. Но освен това съм и робът на универсалния мързел. Ако бях по-малко ленив, щях да напиша своята Война и мир, моята Улица Консервативна; щях да стана първият български носител на Нобелова награда за литература. Уви!

Добре! Ако и вас не ви е хванала следобедната леност, можете да прочетете някой ред от тази книга. Но това не е задължително...

„Това са българските истории – разказани като световни или световните – разказани като български.“ Тази книга не представлява просто римейк или пародия; би било лесно така да се нарече. Тя внимателно надскача тези определения и навлиза в области там където усмивките замръзват - в историите озаглавени Война и мир (в 801 знака), Клетниците , Романът на Яворов... Това е едно от най-забавните и драматични четива през последните години написано на български.
Георги Господинов

Петър Марчев e белетрист, журналист, режисьор и свободен философ по призвание. Той е основателят、 почетният председател和 единственият член нa СБП-г (Сдружение nа bългapскитe писа-тели графомани). Според него графоманията e единственото оправдано обяснение зa порока нa писането和 последвалото запълване нa околнoто пространство с текстове，тъй катo тук става дума zа терапия。Във всички останали случаи опитите зa писане和засъздаването нат литературни произведения са подобие nа смокинови листа，прикриващи древните човешки пороци，如 тщеславие、сребролюбие、 морализаторство 和 похотливост до колкото познаваме взаимотношението между поета - муза…