Гробовете на трикери

Представяме ви забравената книга на благородния чех „Гробовете на Трикери”, която илюстрира отношението на гърците към българските военнопленници и служи като доказателство за пренебрегването на международните конвенции, касаещи тяхното третиране. Темата за военнопленниците в контекста на българо-гръцките отношения се проявява два пъти – през 1913 година след Междусъюзническата война и отново след 1918 година, когато България подписва Солунската конвенция, с което излиза от Първата световна война. Създадените лагери за военнопленници и условията, при които са държани българските военнослужещи, напълно нарушават хуманитарните норми. Те са убивани, осакатявани и лишавани от медицинска помощ, храна и вода; принуждавани да работят като роби; имената им били заменяни с гръцки в регистрите, за да не бъдат открити от инспектиращите международни организации и Червения кръст. Задържането им е в противоречие с договорите относно освобождението им. Особено трагичен е разказът на Владимир Сис, който поради любовта си към българския народ впоследствие ще плати с живота си като "чешки фашист" в затворите на Чехословакия.