Личност и Същество

Развитието на концепцията за личността в богословските дискусии относно Светата Троица през II-IV век

Християнството, в контекста на монотеистичните (авраамични) религии, представя нещо изключително странно: то твърди, че съществуват три отделни и различаващи се Личности. Въпреки това, християнската вяра потвърджава (и именно тук е парадоксът), че тези три Личности - Отецът, Неговият Син и Святият Дух - всъщност представляват едно единствено Същество; те са Единият и Единственият Бог, когото познаваме.

Как обаче християните успяват да оправдаят разумово своите уверения за откровението? Как демонстрират пред света, че тяхната вярвания, въпреки своята парадоксалност, не са безсмислени или нелогични?

Този въпрос е основополагаещ и най-важен за богословския размисъл – християнското богословие. Както ще покажа в тази книга, точният отговор на него е бил постигнат след интензивни дебати между II и IV век. Те довели до ясно разграничение между две реалности – "личност" и "същество", които дотогава били смятани за идентични.