Възход и падение на Великите сили

„Почти всичко, което е необходимо на една страна, за да се издигне от дълбините на варварството до най-високите върхове на благосъстоянието, е мир, ниски данъци и справедливо правосъдие.“
Ерик Джоунс

Класическият труд на Пол Кенеди „Възход и падение на Великите сили“ продължава да бъде основополагаещ в амбицията да се анализира създаването на съвременния свят. Основната задача е да се обяснят причините за възхода и упадъка на мощните държави и империи, както и отношенията между тях през последните пет века – от установяването на „новите монархии“ в Западна Европа до началото на трансатлантическите глобални системи.

Разбираемо е, че книгата акцентира много върху войните, особено тези с голям мащаб и продължителност, водени от алианси между могъщи страни, които са оставили значителен отпечатък върху световния ред. Въпреки това не става дума само за военна история. Тук се разглеждат глобалните икономически промени след 1500 година; въпреки че този труд не представлява единствено икономическа история. Авторът насочва вниманието си към взаимовръзката между икономиката и военната стратегия - всяка водеща страна в международната система стреми да увеличава богатствата си и влиянието си с цел да стане (или остане) не само заможна, но също така силна.

„Независимо колко грубо може да звучи твърдението, трябва да признаем необходимостта от богатство за постигане на военна сила; а самата тя е нужна за натрупване и запазване на това богатство. Прехвърлянето на значителна част от ресурсите към развитието на военното производство може дългосрочно да отслаби финансовия капацитет на страната. Освен това при стратегическо свръхразширение чрез завладяване na широки територии посредством тежки конфликти рискувате очакваните ползи да бъдат по-малки от цената платена за тяхното придобиване. Това становище става още по-важно при относителен упадък в икономиката. Историята показва как водещите държави във Велики сили след напредъка na Западна Европа през XVI век – като Испания, Холандия, Франция или Британската империя — а днес САЩ — координират своите дългосрочни стратегии спрямо икономическите възможности с военното производство."