Пътят на духовен възход според Евагрий Понтийски

Книгата разглежда една от най-забележителните и противоречиви фигури в историята на християнската църква - Евагрий Понтийски (около 345–399 г.). Той е не само значим учител в мистичната традиция на православния Изток, но също така е обявен за еретик по време на Петия вселенски събор през 553 г. заради своите връзки с оригенизма. Влиянието му се дължи до голяма степен на факта, че той е бил ученик на известните светци св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и преподобни Макарий Египетски. Тези велики кападокийски отци, близки до него, а също така и св. Григорий Нисийски, извличат положителните аспекти от учението на Ориген и ги интерпретират в контекста на православието. Именно това влияние оказва отпечатък върху мисленето на Евагрий. Интелектуалният характер на неговата мистика и антропология получават нова трактовка в изследването на Янис Каминис, който разкрива как те са зависими от духовния контекст и подчинени на християнската аскеза. Затова авторът акцентира особено много върху първата стъпка към духовно възход – деянието (??????), като му отделя основно внимание и подчертава важността му като фундамент за следващите две степени – познанието (??????) и богословието (????????).

– проф. Иван Христов