Кръвта на Рим

Историческият роман „Кръвта на Рим“ увлекателно и с историческа достоверност описва нападението на готите в римските провинции Мизия и Тракия през средата на III век. В него се разглеждат обсадата и завземането на Филипопол през 250 г., поражението на римската армия, както и гибелта на император Траян Деций в битката при Абритус през 251 г. Тези значими събития разтърсват основите на римската държава, въвеждайки империята в дълга кървава гражданска война. Нашествието от северните варвари - готите и техните съюзници, нанася сериозен удар върху човешката цивилизация, заплашвайки да я върне назад в развитието й до примитивността.

В бурната обстановка между 247-251 година, когато всичко е подложено на смъртни заплахи и разрушения, главните персонажи - Агрипа Антонин, тракийски потомък; Аргайт, готски лидер от царския род Балтите; и Юлия, дъщеря на сенатор - не просто се борят за оцеляване. Те търсят правото си да бъдат наречени хора и мечтаят за малко щастие…

Грабежите, убийствата и насилията продължават три дни без прекъсване; огънят гори непрестанно. Когато всичко приключва, процъфтявалият някога град с население от сто хиляди души остава само купчини овъглени руини. Стотици хиляди животи са загубени; телата лежат по площади и улици или в опустошените храмове - места които преди бяха изпълнени с живот. Звуците от мъртвия град са заменени от страховитото крякание на гарвани и лешояди - новите господари над останките след това жестоко унищожение.

Пролетният вятър вместо аромати носи ужасна миризма от изгоряла плът. На север потеглят вериги роби с каруци натоварени със плячка; звуците от камшиците ехтят по пътищата заедно със стенанията онези бедстващи отчаяни хора - жертви принудени да скърбят за своя съдба. Болката у живите е толкова голяма, че те започват да завиждат даже на мертвците…