Самодивски очи

В средата на четиридесетте години на XIV век България достига върха на своето могъщество. Властта на българския цар и самодържец обхваща територии от Карпатите на север до Ахтопол, Станимака и Мелник на юг, а също така се простира от Черно море на изток до Пирот и Ниш на запад – общо над 150 000 квадратни километра. През този период икономиката, търговията и културата в страната преживяват неимоверен напредък.

Цар Йоан Александър е един от най-влиятелните монарси в цяла Европа по това време. Царското семейство е многолюдно и изглежда, че властта на българските владетели от династиите Асеневци, Тертеровци и Шишмановци е предназначена да трае през вековете. Никой дори за миг не подозира приближаващия край - смъртта идва с конниците Апокалипсиса, готови да унищожат всичко българско и християнско; мракът ще покрие народа ни под черното си було.

Тази история разказва петият исторически роман на Младенов, който отдава почит към паметта на цар Йоан Асен IV и цар Михаил Асен – герои загинали в борба срещу османците за защита правото им върху българската земя.