Бележки за забравяне

Клоуните носят в себе си тъга, а Иван Кулеков е най-яркият пример за това. Той наблюдава света и хората с мъка, но не ги осъжда, защото ги разбира. Дори да му е горчиво от действителността, той не е носталгичен или мечтател; просто не строи планове. Вместо това плаче за страданията на другите. Именно от тази болка произлизат неговият „хумор“ и „парадокс“. Някога написа: „В детската градина играехме на война; върнах се вкъщи ранен, изтощен и с брада“. Всеки ден той влиза в същата битка. Не може иначе – Иван ще си замине преди да порасне напълно. За него смъртта е приемлива само ако няма да се поддаде на нейното влияние. Той притежава обективност, естественост и извънредна доброта, затова го наричат абсурдист. При внимателен поглед става ясно: той просто не принадлежи на този свят.

Георги Каприев