Фотописи

Тези произведения, които балансирват между арт фотографията и минималистичната литература, се оказват изключително въздействащи и мъдри именно заради своята простота и непретенциозност. Те представляват своеобразни репортажи на сърцето – визуални хайку, вдъхновени от уникален поглед към откритията, неочаквани сюжети с парадоксални завършеци и усмихнато-тъжна интерпретация.

Иван Кулеков е химик по образование, който рисува карикатури, но същевременно е филолог със задълбочена писателска кариера в радиото; неговите пиеси са представяни в Народния театър, Сатиричния театър и Младежкия театър. Интересното е, че той не е чел някои от своите книги на италиански или унгарски език. Въпреки преводите им във всички европейски държави, Кулеков кандидатствал за президент на България без да гледа телевизия дълго време. Неговият анимационен филм попаднал в колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк след като той заснел документални филми в Китай или селото Хирево. Опитвайки се да обедини образи и думи от цял свят чрез списание „Паралели“, през последните 15 години той ги запечатвал между страниците на книгата си "Фотописи", която според слуховете започвала с нищо и завършвала с въпросителната „Защо?“. / Авторът разказва за себе си и творението си в едно единствено изречение./