Учението за образа и символа в Ареопагитския корпус

Книгата изследва концепцията за образа и символа в едни от най-влиятелните произведения на православната традиция, известни като Ареопагитски корпус. Анализира се тяхната роля в енергийно-благодатното взаимодействие между Бога и човека, което води до духовното въздигане на последния към Божеството. Символът представлява точка на свързване между тези две направления – земното и небесното, което определя неговите качества: иконичност, антиномичност и многоаспектност. Чрез своето качество на икона, той успява да разкрие както иманентността, така и трансцендентността на Божията реалност. Антиномичният характер на символа привлича човешкото съзнание и го издига над обичайните му начини за възприемане. Многоаспектността пък позволява преобразуването на образите в символи; тя не само редува различни изображения, но също ги наслагва в сложна форма. Този иновативен подход е резултат от успешната комбинация между теоретичното познание на Любомира Стефанова и нейния личен опит като църковен художник. Освен това книгата предлага нов поглед върху значението на Ареопагитиките за християнската традиция, подчертавайки как те систематизират основните модели за образно богосъзерцание в ранната християнска икономография с влияние върху християнското изкуство през следващите столетия.