Деспот Алексий Слав - владетелят на Родопите и Мелник

През 1208 година един български аристократ, който дотогава е останал в неизвестност, привлича интереса на императора на Латинската империя. Императорът решава, че той е подходящият човек за съюз и даже роднинска връзка. Времето е бурно и изпълнено с неочаквани обрати – България току-що възстановява своята независимост след разпадането на Византийската империя под натиска на кръстоносците. Този благородник носи името Алексий Слав; той е деспот и самодържец, уважаван от всички около него. Историята му е написана с голямо желание и вдъхновение от реалните факти от живота му. Книгата разглежда събитията през първата половина на 13-ти век и се основава на критичен анализ на все още недостатъчно проучените години от Второто българско царство, както и ролята на Асеневци - първото и второто поколение от тази династия, към която принадлежи Алексий Слав.

„Алексий Слав управляваше мощната крепост Мелник като самостоятелен владетел без да се подчинява никому сред околните феодали. Понякога ставаше съюзник със латинците поради своите роднински връзки с тях; друг път подкрепяше българите (от Търновското царство) заради принадлежността си към племето си или пък избираше страната на эпирския деспот Теодор Комнин. Но никога не признаваше авторитета на други владетели нито позволяваше някой да разчита на неговата лоялност или единомислие.“ Георги Акрополит