Вдън гората Дикчам

„Вдън гората Дикчам“ е безспорно най-съществената творба за Божинов, тъй като представлява неговия дебют и задава основополагащ тон и стил. Може да се твърди, че без нея романът „Калуня-каля“, който излиза двайсет години по-късно и може да бъде наречен шедьовър на българската литература, нямаше да съществува. Този роман е сравним с Дунав - голяма река в нашата литературна традиция, произлязла от многобройните малки поточета, които започват още през 60-те години.

В първата си книга и впоследствие в „Юлень“, писателят веднага демонстрира своята автентичност. Той знае кой е, какво ще го вдъхновява като автор и какво послание желае да предаде. С времето той вече осъзнава и начина на изразяване.

В един от своите записници Божинов споделя: Писането трябва да отразява начина ти на говорене, стига то да има значение. Важно е това, което имаш за казване - ако то носи стойност за другите. Необходимо е самият ти да бъдеш значим... И не се нуждаеш от подпис; можеш просто да бъдеш разпознат дори без него. Всичко следва да бъде стегнато, подобно на запечатан мед.

Интересното е, че „дикчам“ идва от турския език и означава „прав чам“ или „прав бор“. По този начин Георги Божинов навлиза в литературата - като прав бор оставайки такъв до края на живота си: дикчам - Божинов. Животът му беше изпълнен с трудности и много години прекарани в самота. Но както сам спомена някога: Земята продължава своя ход, светът също се движи напред и постепенно всичко намира мястото си; а той вече не остава сам.
Милка Божинова-Рускова