Книга за българския народ

Въпросът за недостатъците на властта винаги е привличал и ще продължава да предизвиква интереса на обществото. В своята сатирична творба „Книга за българския народ“ Стоян Михайловски разглежда характеристиките на деспотичното управление, при което политическата корупция се счита за най-висша добродетел.

Авторът избира османския везир Абдулрахман паша като главен персонаж, символизирайки времето, когато българите все още не са свободни. Според него успешният управник трябва да поддържа народа в състояние на невежество и зависимост, да управлява чрез разврат и корупция, а при необходимост – да прибягва до насилие срещу недоволните.

С произведението си Михайловски косвено критикува и политическия елит в България, който само две десетилетия след Освобождението многократно е злоупотребявал с доверието си.

В „Книга за българския народ“ читателят може да установи, че проблемите от миналото по отношение на обществено-политическите структури не се различават значително от настоящите. Не е случайно, че книгата е посветена "на всички страдалци, унижавани и угнетени".