Без граници, маски и други затвори

Имаше едно разбиране за поезията, което понякога все още съществува - че като лирична форма тя трябва да бъде тъжна и меланхолична, сякаш представлява вдовица с посивели коси под черна забрадка. За щастие, този неясен стил изглежда постепенно избледнява - поезията остава свързана с вечното, но по един жизнерадостен и игрив начин. Това не я прави повърхностна; всъщност тази книга предлага на читателя нова перспектива към живота, отвъд материалното. Тук можем да видим основата на творческите вдъхновения на Ана-Мария Герасимова: с ясния си и игрив поглед тя кани своите връстници и всички останали да разгледат битието си в неговото величие и красота. И да му благодарят, както сама обича да пише. Завършвайки за нейното творчество: "Благодаря ти, Ана-Мария, за тези светли стихотворения, които помнят тъмнината, но не й се предават".

Митко Новков

"Поезията на Ана-Мария е извор от любов и надежда; тя е процес на търсене и откритие, след това отново смесване до постигане на хармония със сърцето. И така продължава докато пъзелът бъде нареден. Сякаш формата ѝ идва от редовете ѝ - ухаещи на жасмин; те усмихват или плачат, вярват в добротата и остават неизменени някои редове недописани. Стилът ѝ е бързосетлив модерен - накъсан но мелодичен. Носи заряда от вече познати идеи въпреки свежестта им. Да навлезем в нейния свят е като да знаем всичко за него предварително , но също така ни позволява да научим повече за себе си. Да бъдем винаги млади и танцуваме без ограничения задружно с нея."

Йоана Мирчева