Почакай, слънце

Първата творба на Дора Габе, озаглавена „Теменуги“, излиза през 1908 година. Въпреки това, преди това списания като „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ публикуват нейни стихотворни цикли, които са посрещнати с одобрение от съвременниците си в кръга на естетическия вкус около "Мисъл". Пейо Яворов оказва особено голямо влияние върху нейната работа чрез редица писма, в които предлага полезни съвети и редакционни изменения, близки до съавторство. В едно от писмата си от 30 юни 1905 г., коментирайки новите й стихотворения, той отбелязва: „Вие се опитвате да постигнете хармония между съдържанието и формата. Това ясно личи в произведението ви 'Пред мен си днеска пак'. Всичко чувство или мисъл започва първо като мелодия. Стихотворението често възниква у поета като песен без думи. Затова неговото задължение е - колко странно! - да намери конкретен сюжет за поетическото си вдъхновение.“

Яворов вижда в ранните творби на Дора Габе рядката дарба на богат художествен свят и стремеж към пластична дълбочина в лириката й. Той подчертава важността само истинските художници-поети да установят осъзната хармония между външния вид и вътрешното значение на своите произведения – качество, което им придава стойност и вечност.

Поетът остава впечатлен от свежестта на младото талантоносецло творчество и светлината на непокварената й душа. Тя притежава способността да усеща свързаността между човешкия живот и вселенската природа, както индивидуалните чувства така и невидимите сили във природата.

Разбира се, тук можем да усетим влияния от глобалната тъга сред символистите; обаче вече проличават семенцата на оригинален лирически стил, който Дора Габе ще развива през годините напред.

Иван Гранитски