Българската история като тест за интелигентност

Всеки индивид изгражда своите виждания за историята, основавайки се на знанията и интелектуалните си способности. Поради това най-опасни за историческото познание са случайните идеи, особено когато те навлязат в политическата сфера и започнат да влияят на мисленето на различни народи. Тези импулси разкриват, че историята не само е привлекателна, но също така и опасна дисциплина. Понякога дори една неправилно употребена дума може да я изопачи и да затрудни възприятията на целия народ относно произхода му и неговите предци. В миналото Сократ се е притеснявал от масовото приемане на писмеността, защото тя позволяваше появата на много недостойни автори. През старите времена, когато основната роля в изучаването на историята играели духовниците, тази заплаха била по-слаба. Но с настъпването на атеизма – терминът означава липса на бог – се отвори вратичка за публикация дори от страна на крайно неграмотни хора, което сериозно подкопа свещените исторически истини.

В наши дни историята поставя огромен тест както пред интелигентността, така и пред моралните устои на пишещите хора; именно затова срещу нея често се извършват множество неправомерности.