Индивидуални различия при вземане на решения

В монографията се прави опит да се предостави емпирично обоснован отговор на множество спорни научни въпроси, свързани с индивидуалните различия при вземането на решения. Това става чрез създаването на цялостен концептуален модел и подбор на специфичен инструментариум, който служи като основа за разработване на методология с емпирична валидност в изследването на тези разлики.

Получените оригинални резултати показват, че стилът на вземане на решение не е равнозначен на когнитивния стил (не представлява негово подмножество), а включва когнитивен компонент, който не покрива всички стилистични подходи. Освен това той е свързан с психичната саморегулация, която зависи от индивидуалните различия и начина, по който се задоволява хедонистичният мотив (регулаторният фокус и модата), нуждата от контрол над възбудата (управление на стреса) и потребността от социална връзка и повишаване на самооценката. Тези находки са важна предпоставка за продължаващи изследвания в сферата на индивидуалните различия при вземането на решения и развитието самата теория за решаване проблеми, тъй като позволяват по-подробно разглеждане както на личностните характеристики, така и взаимодействията им със спецификите na ситуацията.

Методологическата рамка за изследването е базирана върху когнитивно-преживелищната теория предложена от Сиймор Епщайн. Получените данни и теоретични обобщения подкрепят валидността й като глобална личностова теория с потенциал да осветлява нови научни предизвикателства, интегрирайки частни теории като мотивационната концепция нa Е. Тори Хигинс и социометърния механизъм нa Марк Лири.