История на българите и на другите южни славяни

Дакия, със столица Сердика (сега известна като София), и Прибрежна Дакия, чийто център е Рациариа (днешен Арчар), са били под управлението на езически владетели до времето на Константин. Тези управници активно се противопоставяли на християнството и преследвали неговите последователи, което принуждавало християните да изграждат своите църкви в подземни пространства. На площад в София, където през 1910 г. била построена внушителната църква „Александър Невски“, преди това съществували подобни подземни храмове. След триумфа на християнството там била издигната величествената църква „Света София“, която все още стои днес, макар украсата й да е унищожена от съвременни архитекти. В чест на тази църква Сердика получила името София по време на османското владичество, когато тя била преобразувана в джамия.

Константин допринесъл значително за строителството и в Малка Скития и Долна Мизия след победата над скитите; той основал градовете Преслав, Плиска, Констанца и Силистра там. Аврелий Виктор възхвалява тези строежи с думите: „При него беше построен мост над Дунава и много стратегически разположени военни лагери и крепости“ - именно става дума за споменатите градове - „чрез което той си осигури паметта за своята значима благодарност“. И до ден-днешен този спомен остава сред българския народ, тъй като Константин е единственият император или цар, който се помни чрез народните песни.