Смехотворецът в българската литература и култура Т.1

Авторът на книга за българския шегаджия естествено притежава чувство за хумор. Поради това реших да поставя на корицата си свой портрет, нарисуван от художничката Ваня Трифонова-Балтова. Според Елин Пелин, ако човек не може да се надсмее над себе си, неговият хумор става уморителен за околните.

Тази работа носи сериозността на научно изследване, но в процеса на нейното създаване не успях да се откъсна от идеята за изграждане образа на нашия роден смехотворец. Приказките имат важно правило: когато историята завършва щастливо, те те канят на трапезата с посланието „аз бях там и аз ядох и пих”. Смехът е като обратно броене към времето – ако понеделникът ти е бил приятен, разкажи една шега и го пренеси след сряда, така ще можеш да го преживееш отново. По този начин ставаме част от векове назад във времето; слънцето може би вече е залязло, но остава в цикличността на световното дърво.

Шегаджията преминава през тези кръгове. За удобство народът ни е измислил хорото и кърпичката – той лесно влиза в танца и разсмива хората без да посяга директно; просто навива кърпичката в ръка си и докосва ръката на момичето с бузки червени от смях. Умът му е благословен, а жестовете - важни; чрез тях духът не се отделя от сетивния свят. Смехът нежно ни гали и ни прави избрани деца на съдбата – съчетаваме намерения с реализация.