Неведомите пътища на упованието

Темите за доброто и злото, вярата и неверието, взаимната любов и болезнената самота, милосърдието срещу жестокостта, както и ангажиментът към благополучието на другите спрямо малодушното безразличие са вечни мотиви, които присъстват във всеки роман на Васил Пекунов.

Когато Антон се запознава с Елена, той преминава през дълбока духовна криза. Личният му свят е разтърсен и разрушен. Той губи вяра в способността на своя народ да изгради нормална държава. Освен това започва да се съмнява в смисъла на човешкото съществуване като цяло. Въпреки това магическата Елена твърди, че те имат стара недовършена задача, заключена някъде в небесния архив. Така Антон тръгва по неизвестните пътища на надеждата, където го очакват изпитания; понякога дори той самият се колебае относно тяхната реалност и божествена благодат. И именно тогава чува важните думи: "Никога не трябва да губиш надежда за смисъла на вселената. Най-тежкият грях е да престанеш да цениш факта, че съществуваш и си част от Божия план. Греховно е също така да не уважаваш този план и да не бъдеш отворен за възможността да го преживяваш."