Броеницата

"Тази книга я написах така, както е, защото нямам идея как би могло да бъде по друг начин. Ако наистина се стремим към нашите ценни отговори за нещата с дълбок смисъл, единственият ми подход е този. Направих нещо като словесно самоубийство – болезнено и искрено самозаклание, което според мен трябва да бъде такова при всяка изповед.

Смятам, че един ден ще си тръгна с убеждението, че ако отделяхме повече внимание и влагаме жизнена енергия в личните си размисли и равносметки, историята на човечеството щеше да изглежда съвсем различно – далеч от сегашната „изкормена“ версия. И за съжаление – не само в буквален смисъл.

Защо заглавието "Броеницата"? Защо пък не? Не прилича ли животът ни на низ от все по-малки златни кехлибарени перли – хора, събития и вдъхновения - които се губят в далечината?

Относно подзаглавието „На попрището жизнено далеч отвъд средата” обяснявам в заключителния раздел на книгата. Там казвам:
„В знак на уважение към гения на Данте избрах тази игра с думи. В оригинала той пише: ‘На попрището жизнено в средата намерих се в лес тъмен по зла чест…’ Гениите живеят кратко време, но често имат спътници като Вергилий. Ние, обикновените хора днес живеем много по-дълго време; но най-често сме сами свои спътници из мрачните гори на живота. Бог остава милостив и предоставя възможност както на гениите, така и на нас останалите поне да опитваме да разберем дали вървим по правилния път или сме затънали във мрака.” Опитваме го постоянно... А какво всъщност разбираме – само Господ знае.

Господ знае това – ние не можем напълно да проумеем истинската ситуация; въпреки това никой не ни пречи да търсим около себе си дори когато светлината намалява."

Васил Пекунов