Казусът "Врана" и "заслугите" на цар Борис III

Книгата „Казусът „Врана“ и „заслугите“ на цар Борис ІІІ“ предлага необикновена, но вярна перспектива върху някои исторически събития, които често се считат за безспорни. Придобиването на дворци, резиденции и горски територии от бившия министър-председател и наследник на последния български монарх е повод да се преосмислят приноса и действията на царската фамилия в ключови моменти от историята на народа и държавата.

Професор Ангел Димов разобличава митове относно заслугите на Борис ІІІ, опирайки се на автентични документи като дневника на премиера по онова време Богдан Филов. В него ясно се посочва, че Хитлер никога не е искал участието на българските войски в Източния фронт; те били допуснати единствено за охрана задните линии и изпълнение на окупационни функции в България, Гърция и Сърбия. Пронацистката политика на царя, включваща антиеврейска активност, насилие и агресии спрямо съседите му винаги е имала за цел запазването й укрепването на династията Сакскобургготски. Разговорите между монарха с Хитлер, Рибентроп, Химлер и Гьоринг потвърдиха намеренията му да бъде коронясан за владетел над обединена България след победа над германците при Сталинград. Книгата убедително оборва твърдението за девиза "Винаги с Германия, никога против Русия", обявен от Борис ІІІ; според Филов той два пъти е предлагал прекратяване на дипломатическите отношения със СССР.

Авторът детайлно разглежда сложната дипломатическа игра около ролята на Борис ІІІ във връзка с евреите. Царят бил решен да спази директивата подадена от Хитлер чрез приемането закона за Комисарството по еврейските въпроси както Наредба Закон забраняваща гражданство за евреите от Беломорска Тракия и Македония. По негова тайна команда трябваше да бъдат депортирани евреите от градове като Кюстендил и Пловдив извън зоната под германско управление. Освен това одобрил спогодбата с Германия относно депортацията 20 хиляди евреи от новопризнати или стари български територии.

Едва след поражението при Сталинград той поискал оставянето им в концентрационни лагери у нас. Чрез оригинални документални източници авторът оспорва становището нa определени историци които оправдават депортацията през аргумента че тези области са под немска юрисдикция.

Изследването предоставя интересно преплитане между реалността откритото присвояване доказвайки несъстоятелността ни неправомерността свръзани с претенции към собственост принадлежаща държавата България. Официалният референдум проведен през 1946 г., признат международно от Русия ,САЩ ,Англия лишава Симеон Сакскобургготски oт личните му права върху имущество . Придобити кoли зевнeснецкмъ си правителствени “царски” имоти включително двореца “Врана” трябвa дa бъдат възстановени n индивидуален легално суверин – народа БЪЛГАРИЯ!