Прабългарите през V - VII век

Тази книга цели да представи историята и основно археологията на прабългарите в периода до разпадането на Велика България и създаването на Дунавска и Волжско-Камска България. Използва се терминът "прабългари" (от немски Urbulgaren) наред с традиционното название "българи", което произлиза от писмените източници, тъй като той ясно разграничават истинските българи - езичници, от славяноезичните българи - християни след покръстването.

Историческите проблеми вече са проучвани дълго време и по принцип могат да се считат за добре разбираеми благодарение на усилията на няколко поколения историци, както наши, така и чужди (прегледи при Бурмов 1968а; 19686б; Бешевлиев 1981а: 11-23; Божилов, Гюзелев 1999: 58-61). Историческият очерк тук е основан на тези изследвания. Все още има неясни и спорни въпроси с различни становища, всяко от които има свои обоснования. Докато нови писмени извори не бъдат открити, тези различия ще продължат да бъдат вземани под внимание в много случаи. За улеснение присъствието на прабългарите в различните географски райони на Европа е разгледано отделно със свързаните археологически находки.

Ситуацията около изучаването паметниците на материалната култура е по-различна. Всички опити за надеждна атрибуция към прабългарската култура срещат трудности и несигурност. Някои от тях остават оспорвани даже в момента. Причините донякъде са обективни – докато определянето етническия произход на германските племена през периода Велико преселение не предизвиква сериозни затруднения, то атрибуцията при степните тюрко-ирано-угорски племена често остава несигурна с малки изключения. Това се дължи na техния сходен номадски начин живот, който води до подобие във формата им материална култура, погребални практики и религиозни вярвания. Тази близост е подсилвана допълнително от общото произход или използване единен език между народите. Друга причина за трудностите при атрибуцията е липсата централизирани политически образувания с ясни граници и постоянен център властьтa , където типична материална култура би могла да бъде развита.