Изобретяването на митологията

Кой е авторът на митологията? Какви са границите на тази област, в която незабравимите разкази и удоволствието от тяхното четене изглеждат неразривно свързани с нашето желание да ги интерпретираме? Ако е вярно, че всеки читател по света възприема мита като такъв, защо тогава науката за митовете не успява да установи ясна разлика между мит и приказка?

Митологията и самият мит имат трудно уловима същност: те не представляват нито литературен жанр, нито конкретен вид повествование. Когато говорим за митология, независимо дали в миналото или настоящето, всъщност говорим на гръцки език или се позоваваме на Гърция. Именно затова е нужна генеалогична изследване, за да осмислим митологията както като познавателен феномен, така и като културен обект.

Така се проявяват изключителните процеси, вдъхновени от един провокативен речник, който включва всички форми на другост: от "митовете-голтаци" от древния Самос до “митичното” представление на ненаситната памет според Тукидид; дотук стигаме до невероятното, дивото или абсурдното – явления които предизвикват реакцията на учените в сферата на митовете през късния XIX век. Такова е стремежът към новаторски идеи в историята на митологията - място където писмени практики взаимодействат с размисли върху традицията и обмена между паметта и забравата.