Метафрастика
Издателство: | Пик-В.-Търново |
Брой страници: | 240 |
Година на издаване: | 2003 |
Дата на издаване: | 2003-09-03 |
ISBN: | 9548258897 |
SKU: | 8713770005 |
Размери: | 23x16 |
Тегло: | 345 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 22 лв. |
Агиологията представлява богословска дисциплина, която се занимава с християнската святост. В България разделът, посветен на живота и почитта към светците, е известен като агиография. Основите на агиографията са заложени в историческите текстове от Новия Завет — четирите Евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан относно земния живот на Спасителя, както и в книгата "Деяния на св. апостоли", авторството на която принадлежи на свети Лука — считан за първият агиограф. Житийната литература всъщност продължава разказа от Евангелието. Първоначално паметта за мъчениците Христови била запазвана чрез записки в възпоминателни диптиси и римския календар. По-късно били създадени Месецослови с добавяне на светци от Стария Завет и празници посветени на Господа и Богородица. С развитието на християнската литература започнали да се оформят жития (рю<;, уНа) и похвални слова (еуксоцюу), които вдъхновявали стремежа към подражание с добри дела към небесните покровители.
В тази жанрова област забележителни постижения оставили Атанасий Александрийски, Григорий Богослов и Григорий Нисийски. Значими приноси имат също блаженният Йероним, Евсевий Кесарийски, Йоан Мосх, Паладий Еленополски, Теодорит Кирски, Кирил Скитополски и Леонтий Кипърски наред с множество други познати или непознати житиеписци. Реформата по времето на блажения Симеон Логотет и Метафраст бележи важна етап в развитието на агиографията.
Настоящото изследване започва с анализиране влиянието върху художественото въздействие на агиографските произведения. Личността му е разгледана през призмата on писмените предания от Михаил Псел до Агапий Ландос; освен това е проучено как творбите na Mетафраст проникват в старобългарската литература , както e проследена съдбата нa славянската метафрастика до свят Димитрий Ростовский.
Метафрастиката предлага структурализирано мислене основано naboговдъхновениеT творчество; именно затова жизненописите стават неразривна част oт богословската култура s ясно различаване oт гръко-римското биографично повествование . Подобна характеристика може да бъде приложена i кoъм ikonografia-та.
.
.