Славянски митове

Славянските култури са разпространени в различни региони, обхващащи източните славяни (Русия, Украйна и Беларус), западните славяни (Чехия, Словакия и Полша) и южните славяни (бившите югославски държави и България). Те споделят обща традиция на митове за приключения и магически събития. В тази първа колекция от славянски митологии, предназначена за международната публика, Ноа Чарни и Светлана Слапшак умело комбинират преразказ на древни истории с детайлен анализ, който подчертава значението им в контекста на славянската култура.

Въпреки че митовете от древен Египет, Гърция или Скандинавия са по-известни сред нас, славянската митология предлага множество познати елементи: капризни божества, демони и феи; зловещи вещици с магии както вредящи така и лечебни; върховен бог със способността да предизвиква бури и гръмотевици. Боговете се събират около Световното дърво – подобно на Игдрасил от скандинавските легенди – или след християнството те се намират между облаците. Вампирът — често единствената дума от сърбохърватския език в чуждите речници — а также върколакът произлизат от дълбините на славянските вярвания.

Чарни и Слапшак внимателно анализират тези историите за произхода им без влиянията на християнските хроникьори или XIX век учени, които търсят корени за новосъздадените си национални идентичности. Те откриват връзки не само с пантеоните на Гърция, Римляне­те , Египетска­та цивилизация или скандинавската традиция но също така със системите верования у аборигенните народи в Австралия,
Северна Америка , Южна Америка , Африка . По този начин авторите извеждат универсалните концепции , които противоречат местностяме свързани с разказванитe истории .