Людовико - императорът на България

След трагичния завършек на Битката при Велбъжд през 1330 г., българският трон е зает от младия Иван Стефан, управляван от майка си Анна Неда и чичо му Белаур. Въпреки че само година по-късно детето цар е свалено от власт и принудено да замине в изгнание с майка си, животът му не спира дотук. Докато планира как да възвърне короната на баща си, бившият владетел ще организира собственото си погребение на един адриатически остров и ще присвои самоличността на сина на известен дубровнишки търговец. Той сключва брак с незаконната дъщеря на Филипо д‘Анжу — принц на Ахея и Таранто, крал на Албания и титулярен император на Константинопол. Влиза в двора на неаполитанската кралица Джована чрез съпруга й Людовико Орден, който основава рицарски орден. Управлява албанското херцогство Дурацо, предоставяйки щедри привилегии за местното население. Участва в морската експедиция под командването на адмирал Паганино Дориа във Войната за проливите, както и във Войните вечерни под управлението на граф Николо Ачиайоли. Става кондотиер в прословутата Компания "Шапката" и взима участие в битката при Валдичиана. Преживява затворническите мизерии в Константинопол и Сиена сред редица други приключения... Историята му представлява калейдоскоп от изненадващи успехи и незаслужени провали, напомняща повече роман отколкото историческо изследване. Все пак всяка предпоставка в увлекателния разказ на Петър Николов-Зиков е подкрепена с множество автентични документи, чиито истинност не може да бъде поставена под съмнение – затова заслужава внимание.