Социопат. Мемоари

Аз съм майка и съпруга, изпълнена с ревност. Отдадена съм на терапията. Удивително привлекателна и популярна… Но познайте какво? Лъжа. Крадец съм. Не чувствам угризения или вина. На света почти няма нещо, което да не мога да направя. Казвам се Патрик Гагни и страдам от социопатия.

На седем години Патрик осъзнава, че е различна от другите. Емоции като емпатия и разкаяние са й недостъпни; повечето време остава безчувствена. Заради това извършва "лоши" постъпки, за да запълни пустотата в себе си - краде, лъже и проявява агресивно поведение.
В колежа тя потвърджава подозренията си - действително е социопат. Информират я, че няма лечение и шансът за нормален живот е минимален. Обаче по-късно Патрик открива любовта, а надеждата започва да се ражда у нея: ако може да обича, значи не е чудовище? С помощта на своя партньор (както и някои интересни персонажи по пътя им) тя решава да докаже, че милионите хора с нейния диагноза също могат да бъдат добри.
Разказана със завладяваща искреност и без идеализация „Социопат“ представлява вдъхновяваща история за трансформацията от мизерия до смислен живот.