Балът на граф Д'Оржел

Реймон Радиге (1903 - 1923) напуска този свят на едва двадесет години, но оставя след себе си значително литературно наследство - два романа, четири стихосбирки, две пиеси и множество разкази и есета. Той е истинско дете-чудо в литературата, което рано узрява за живота. На четиринайсет годишна възраст започва любовна връзка с десет години по-голямата Алис Соние. В петнайсетгодишната си възраст е изключен от училище и започва работа във вестник, бързо се интегрира в артистичните среди на Париж, където Жан Кокто и Макс Жакоб го приемат под своето крило. Сред неговите приятели са известни творци като Тристан Цара, Хуан Грис, Пикасо и Модиляни. На седемнайсет той публикува свои произведения и съвместно с Кокто основават списанието „Льо кок паризиен” („Парижки петел”), където първата статия на Радиге започва с провокативните думи: ОТ 1789-а МЕ НАТИСКАТ ДА МИСЛЯ. ОТ ТОВА ИМАМ ГЛАВНА БОЛКА.

Неговият дебютен роман „Дявол в тялото” получава ентусиазирани отзиви от уважавания парижки издател Бернар Грасе, който го публикува със зрелищна реклама. Въпреки критиките относно "аморалността" му и множеството спорове около него - първият тираж се продава само за седмица; най-великите артисти на времето му обаче веднага разпознават таланта му. Неочакваната смърт от тиф прекратява кариерата му преждевременно; вторият му роман „Балът на граф Д’Оржел” излиза посмъртно. За очарованието му свидетелстват три портрета - дело на Пикасо, Модиляни и Кокто; а произведенията му присъстват в учебниците по литература във Франция.

„Балът на граф Д’Оржел” разглежда един типичен любовен триъгълник между съпруг (граф Ан д’Оржел), съпруга (Мао д’Оржел) и техния семеен приятел (Франсоа дьо Сериоз). Под повърхностната баналност обаче се крият сложни психологически механизми - героите изглеждат чужди към собствените си чувства и страсти. Госпожа д’Оржел е разумна жена с развито чувство за задължение; тя открито признава пред мъжа си чувствата си към Франсоа. Графът проявява безразличие към нея до момента когато тя става предмет на чуждо желание; още повече - именно защото обича жената си, Франсоа става любимец сред приятелите на графа...