След месец, след година

Франсоаз Саган (1935-2004), считана за една от знаковите фигури в съвременната литература, постига невероятен успех с дебютния си роман “Добър ден, тъга”, който незабавно предизвиква буря на книжния пазар. Успехът не се дължи само на качеството на произведението – то е едновременно трогателно и лесно за четене, леко и в същото време дълбоко. Важно е и обстоятелството, че авторката е едва осемнадесетгодишна; любовните истории на героите ѝ са представени с изненадваща зрелост, разумност и даже с лека нотка цинизъм. Франсоа Мориак нарича младата писателка “чаровно малко чудовище”. Романът бързо печели популярност по целия свят и е преведен на множество езици, като в САЩ, където интересът традиционно се фокусира върху англоезични творби, за две години са продадени над милион екземпляра.

След този успех идват нови заглавия като “Обичате ли Брамс?”, “След месец, след година”, “Дивните облаци” и “Усмивка почти”, които също постигат значителен успех. В тях Саган продължава да очарова читателя със своята способност да рисува картината на безгрижния и блестящ живот в Париж – място, където любовта възниква и угасва, а персонажите умеят както да обичат така и да оставят зад себе си изразходваните чувства с усмивка.

Според Жьонвиев Мол: "Саган пише дълбоко чувствително за страстта към любовта и всички лудости или неврози около тях." А самата Франсоаз Саган споделя: "Любовта напомня болест или интоксикация. Смятам, че хората могат временно да бъдат щастливи заедно, но никога през целия си живот."