Съчинения в 12 тома Т.2: Поезия 1961-1982

Двадесет години по-късно, между 1962 и 1982 година, се случиха много събития. Тези стихотворения представляват нещо като личен дневник или разказ за моето пътуване от младостта към зрелостта. Работих като учител в Малко Търново, след което станах драматург и режисьор в театъра в Бургас. С времето обаче поезията започна да отстъпва място на драматургията и режисурата; все пак никога не спирам да пиша стихове, макар и с намалена честота.

Този втори том на моята поезия включва разнообразие от теми: любов, семейство, стареене, театър, мимолетността на времето и смърт. Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година под заглавие „Всичко ще изпитаме“, а благодарение на редактора Добри Жотев тя беше почти изцяло посветена на любовната тема – нещо необичайно за онова време. Докато едни критици я осъдиха остро, други я определиха като манифест на младото поколение.

На следващата година публикувах своята втора книга „Едно дете говори с баща си“, която бе приета с голям ентусиазъм и дори получи награда; впоследствие обаче беше забранена за цели две десетилетия. Никога не съм цензурирал творбите си относно така наречената "партийна" тематика - гордея се със своите искрени думи.

Поемата „А аз ще продължа“ също попадна под забрана и бе публикувана за първи път след двайсет години чак през последния период – сега тя отново вижда бял свят след нов срок от двадесет години. Много от написаните стихотворения са вдъхновени от Ивана - те са композирани на единствена дата всяка година – 18 юли, нейния рожден ден. Някои от тях продължават да се пеят като песни: "Младостта си отива", "Остаряваме бавно", "Семеен спомен за Поморие", "Моето мъжко момиче"...
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ