Съчинения в 12 тома Т.1: Ранни стихотворения 1955-1961

Тези стихотворения са ми изключително ценни. Те представляват моите творби от ученическите и студентските години. Бях на 15, а по-късно на 21 години – влюбен, наивен и неопетнен. След училище се качвах на велосипеда си и отивах в морската градина, където сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах тетрадка с „широки редове“ и пишех с молив, тъй като химикалките все още не бяха измислени. Бях запален почитател на Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току-що бях открил произведенията на Лилиев и Багряна – стари антикварни издания, както и прокълнатите поети Франсоа Вийон и Артур Рембо... Не четях съвременна българска поезия; през 1955 година новите млади имена все още не се бяха появили.

С огромно удоволствие навлизах в света на поезията, експериментирах със стиловете си - особено обичах белия стих, въпреки че го смятах за твърде лесен; затова постоянно усъвършенствах класическия подход. Пишех интуитивно само за себе си и ревностно криех стихотворенията си дори от момичето, за което повечето от тях бяха вдъхновени.

Обществени теми не ме интересуваха толкова много – писах основно за моята първа голяма любов, която премина през множество изпитания и остана почти платонична. Освен това понякога се опитвах да уловя чувството за смърт… Като всяко младо момче имах усещането, че ще умра скоро; впоследствие разбрах колко погрешна е тази представа.

Понякога споделих мисли относно баща си - оклеветен и убит съвсем млад когато аз бях едва седемгодишен. След всички тези години реших да публикувам ранните си стихотворения защото осъзнах колко много ги харесвам – дори повече отколкото преди време – със всичките им явни недостатъци. Може би причината е в това, че те са част от живота ми - най-чувствителната му страна.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ