Икономика: Антични автори за стопанството

Превод от старогръцки и латински: Георги Гочев.
Превод от английски: Анета Димитрова и Димитър Илиев.

"ИКОНОМИКА" НА БЪЛГАРСКИ
Една от не съвсем разумните характеристики на съвременната концепция за икономика е възприемането ѝ като естествено-технологична наука. Това явление не се наблюдава само в България, но тук то е особено упорито, най-вече поради недостатъчното познаване на корените на икономическата мисъл, включително античните източници. Всъщност икономиката не изучава обекти, независими от човека, а се фокусира върху нагласите, размислите и действията на индивидите. Тази идея е преработена версия на цитат от Лудвиг фон Мизес. При разглеждане на тази книга ще забележите, че подобно разбиране присъства например у Ксенофонт.

Неговото определение за "икономика" е типично и за ранните мислители през Новото време (като Джамбатиста Вико, Адам Смит, Дейвид Хюм, Жан Батист Сей и до известна степен Франсоа Кене). През XIX век идеята леко избледнява освен при Фредерик Бастиа; политизацията след Маркс кара икономистите да загубят поглед над основополагаещи принципи в своето размишление.

В началото на XX век чрез представители на т.нар Австрийска школа (особено Мизес и Хайек) економическата теория се опитва да възстанови статута си сред науките за човешките действия. Процесът обаче е сложен: списъкът с Нобелови лауреати по икономика показва значителни имена едва към края на XX век – като Бюкенън, Бекер и Норт. През 2002 г., наградата получават Даниел Канеман и Върнън Смит именно за проучвания относно ирационалността и психологичните аспекти свързани с пазара.

Както често става ясно, идеи които днешният свят едва започва да открива са били заложени още в древността. Предлаганият български том представлява доказателство в подкрепа на това твърдение. Освен че авторите му са антични интелектуалци с общ подход в интерпретацията си - те първи засегнали основния принцип във финансовата теория: как човек трябва да управлява ограничените ресурси пред постоянството на нуждите.

Част от текстовете вече са били преведени преди това у нас; настоящият сборник предлага нов превод адаптиран към спецификата му. Разделянето изказванията относно паричната стойност от Пета книга Никомахова етика и тяхното комбинирано публикуване с произведенията например Псевдо-Аристотел или Ксенофонт предоставя отлична синергия между текстовете – така томът представя почти всичко важно относно вижданията нa древногръците спрямо стопанската дейност.

Несмотря исторически контекстове предложените текстове звучат много актуално днес! За първи път учениците по история nэкономики у нас ще могат свободно да работят със събрани преводи непосредственно посветени тематика около икономиката без посредничество-можейки задълбочаване анализ!

Красен Станчев,
директор Институт по пазарна икономика
София-Бишкек , юни 2003 г.